Блогът на nepenthe :: 'Cause when I sleep at night they don't hear my cries in my own world. . .

Постинг

12.08.2008 08:46 - 'Cause when I sleep at night they don't hear my cries in my own world...

Автор: nepenthe Категория: Лични дневници

Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:

Прибрах се у дома, взех хапче, пуснах си музика и попаднах в моя свят. Преди това беше хубаво и спокойно място, пълно с готини неща, без болка... а сега е някък си различно... сега там е само той, моя любим...
Пуша си цигарата, а мислите за него са изпълнили съзнанието ми. Спомням си за първата му прегръдка- най- хубавата която съм получавала някога, после и за първата целувка... моменти които отдавна ги няма. И него го няма. Върна се при жена си и разби света ми.
Помня, че когато бях малка баща ми ми четеше приказки преди да заспя, но защо никога не ми каза, че те не се сбъдват, защо никога не ме предпазиот това, нали уж бях малката му принцеса, а той не ме защити.
А любовта ме удари толкова бързо по врата, че отначало не разбрах какво става. Не разбрах докато не го изгубих. А тази любов е най- силна от всички останали. Всеки път когато чуя гласа му сърцето ми почва да крещи, а всеки път когато го видя очите ми се пълнят със сълзи който понякога не спират и с часове...
А той дори незнае колко болка ми причинява. Не знае колко ми липсва усмивката му, докосването му...
мога да си позволя да мисля за него само в моя свят, там никой не чува плача ми. В реалния е по- различно. Там съм с онази изкувствена усмивка, която като използвам къса по парченце от сърцето ми, оставяйки ми дълбока, кървяща рана.
Защо няма кой да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще се оправи, без да ме упрекне?! Толкова лош човек ли съм, че не заслужавам това?!
Утре всичко пак ще се повтори. Работа, вкъщи, стаята, хапчето, музика и мисълта за него, мисълта за онези моменти които спираха дъха ми. И сълзи, много сълзи... кога ли най- накрая ще се удавя в тях за да не ме боли... :(

Нагоре